Как да запазим здравия дух – своя и на децата си, в условията на социалната изолация или как да си осигурим свобода в ограниченията

Снимка на Esi Grünhagen от Pixabay

Ето ни в 7-мата седмица от социалната изолация поради Коронавирус 19. До тук най-вероятно и ние, и децата сме преминали през тъгата от загубата на срещи с приятели, близки, колеги и съученици, на игри на детски площадки, а също от загубата на бъдещи планове и доходи в една или друга степен. Сблъскали сме се и с напрежението от това всички да сме затворени да правим най-разнообразни дейности едновременно на едно място и с нуждата от предефиниране на границите помежду ни.

Макар и да сме в една и съща рамка на изолация, всяка житейска ситуация е различна и наистина има значение дали семейството има едно дете или повече; дали децата са в училище или не; дали родителите са сами или двама; дали се разбират помежду си в двойката или изобщо не искат да се виждат; дали в семейството всички приемат присърце нуждата да се съобразяват с пространството на другия или има някой, който постоянно натиска чуждите бутони; дали живеете самостоятелно или с по-възрастните си родители; дали сте в къща с двор, в голям апартамент или гарсониера. Всяка една ситуация крие различни трудности и предимства, всяка ни дава възможност за различни опитности и израстване. Това, което помага да се справим по-лесно с целия този стрес от изолацията, е да сме благодарни за ползите като например това, че сега имаме толкова много време да си гушкаме децата и да се радваме на постиженията им, и същевременно да си позволим да се забавляваме с недостатъците като например да кажем да сина си, който хвърчи около нас, докато работим: “Я, ти тук ли си бил? Защо, каза, че не си на градина?“

Знайте, че физическото здраве има нужда от психическо здраве. Важно е да се улавяме и с лекота да излизаме от режима за оцеляване – когато сме твърди и насочени единствено към осъществяване на целите си, опитвайки се да избегнем болката и опасностите, защото тогава естествените процеси на растеж в организма спират, а с тях и жизнеността и радостта от живота. Основната ни задача, за да сме здрави всъщност е да не спираме да дишаме, да се смеем и да си доставяме удоволствие. Вместо да боксуваме на едно и също място, по-добре е да си позволим малко време да подишаме дълбоко и да преразгледаме ситуацията, която ни напряга. Хубавото на живота в продължителна несигурност е, че неотложността на сроковете и задълженията неизменно избледнява. Всъщност всекидневно имаме безброй възможности да бъдем изобретателни и да измисляме нови разнообразни подходи към това, което искаме да постигнем. Едно е да кажа на детето си: „Колко пъти ти казах да си оправиш стаята!“, а съвсем друго е да си преправя гласа на Мама Меца и с тежки стъпки да вляза в стаята с: „О, колко е разхвърляно тук! Добре, започвам да броя до 20 и ако след това не е оправено, ще схрускам за закуска малкото зверче, което не си е подредило.“ Това автоматично променя целия характер на взаимоотношения. Децата преди възрастта на пубертета неизменно откликват на всяка покана за игра. И дори да започнат да се щурат около вас и да се катерят отгоре ви, а това да ви изглежда като отклоняване от целта, не забравяйте – дишането и движението дават енергия. След като поиграете пак ще им останат сили да си оправят стаята.

Въобще като хора имаме на разположение едно уникално качество, възможно единствено само за нашия вид – ВЪОБРАЖЕНИЕТО. Благодарение на него тази физическа затвореност вместо да носи монотонна скука и досада, може да е извор на непрестанна радост и вдъхновение от споделената близост. Вижте децата – ако не ги занимаваме, те непрестанно играят. Без значение дали са игри с предмети, ролеви игри или игри, свързани с бягане и скачане. Игривостта е да видим нещо, без да го виждаме. Стаята може да се превърне в абсолютно всичко и това няма да е по-малко вълнуващо, отколкото пребиваването в истинското пространство, защото за въображението няма граници. Например: „Днес ще ти подаря една магическа разходка до Дисни Ленд. Ето тук е входа, заповядай…Това е влакчето на ужасите, искаш ли да се повозиш?...“

Силата на играта не е толкова в това какво правим и къде сме, а в това кои сме. Можем да сме герои, царе, дракони, лекари, магьосници, космонавти…, да се справяме с непреодолими препятствия или да участваме в междузвездни битки и всичко това да ни носи огромна радост и удоволствие. Достатъчно е само да си дадем позволение.

Позволете си да бъдете любопитни и да се откъснете поне за малко от вътрешния критик, който нашепва колко сериозна е ситуацията. Позволете си спонтанност. Позволете си да приемете емоциите си и да ги изразите творчески. Позволете си да се откъснете от стресиращите фактори и да се свържете с автентичната си същност. Позволете си да се погрижите за тялото си - осигурете си движение, време да сте на слънце и въздух край дървета и цветя. Позволете да ги усетите с всичките си сетива. Слушайте музика. Позволете си да пеете, да танцувате, да измисляте истории заедно с децата си и истински да празнувате това, че сте живи.