Приказка за сивия прозорец или Моралът и страхът да не бъдеш „лош“

рисунка Мариана Сърбова
по идея на https://i.gy/morality/

        Някъде в големия град на една среднооживена улица в една средноголяма сграда имаше един особен прозорец –  един такъв лъскав, прав, безупречно чист и прилежно уплътнен, изряден прозорец. Човек би си помислил, че това би бил перфектният прозорец за всяка една стая, ако не се вгледаше по-внимателно, за да разбере, че през него всичко се виждаше посивяло. Прозорецът не знаеше какво го кара да губи цветовете и толкова много се притесняваше от тази своя особеност, че цветовете още повече посивяваха и помътняваха, а понякога дори напълно изчезваха.

        Имаше дни, в които той си мечтаеше да си има компания – хората с удоволствие да присядат край него, да чува глъчка и весел детски смях, но това никога не се случваше. Стоеше си сам в празната стая, която с времето започна да посивява също като него. И сигурно така и щеше да си остане, ако един ден една млада чистачка не беше нахълтала в посивялото помещение, без изобщо да има представа, че не ѝ е позволено да влиза.

Как да запазим здравия дух – своя и на децата си, в условията на социалната изолация или как да си осигурим свобода в ограниченията

Снимка на Esi Grünhagen от Pixabay

Ето ни в 7-мата седмица от социалната изолация поради Коронавирус 19. До тук най-вероятно и ние, и децата сме преминали през тъгата от загубата на срещи с приятели, близки, колеги и съученици, на игри на детски площадки, а също от загубата на бъдещи планове и доходи в една или друга степен. Сблъскали сме се и с напрежението от това всички да сме затворени да правим най-разнообразни дейности едновременно на едно място и с нуждата от предефиниране на границите помежду ни.

Как да използваме въображението си за емоционална и физическа самопомощ

    Eдин от начините да се погрижим за собственото си спокойствие и благополучие в напрегнатата среда, в която живеем, е посредством силата на въображението.
     Днес ще споделя с вас няколко визуализации, които предлага д-р Катрин Шейнбърг, трансперсонален психолог, лечител, визионер и учител с частна практика в Ню Йорк. През 1982г. тя основава Училище на образите, което има свои клонове в големи европейски и азиатски градове. В своя 40-годишен опит д-р Катрин Шейнбърг е научила хиляди студенти по целия свят и е създала революционни инструменти за изчистване на физически и емоционални разстройства. Езикът на образите, с който тя борави, е универсален за всеки бит и народност. Сънуването, визуализацията и откровението, смята тя, са динамични техники, които носят яснота, изцеление и обновяване.