Хранителни разстройства

         Какво е хранително разстройство?

    Широко разпространено е погрешното схващане, че хранителните разстройства са избор на начин на живот. Хранителните разстройства всъщност са сериозни и понякога фатални заболявания, характеризиращи се със сериозни смущения в хранителното поведение на хората и свързаните с тях мисли и емоции. Екстремната заетост с храната, телесното тегло и образа на тялото могат да доведат до сериозни физически и емоционални здравословни проблеми. Най-често срещаните видове хранителни разстройства включват анорексия невроза, булимия нервоза и разстройство на преяждане. При анорексия човек ограничава приема на калории и изпитва силен страх от напълняване, което води до изключителна слабост. При булимия се наблюдават епизоди на преяждане, последвани от компенсаторни поведения като самопредизвикано повръщане или прекомерни упражнения. Разстройството на преяждането се характеризира с повтарящи се епизоди на неконтролируемо хранене, придружени от чувство на вина, срам и дистрес. Хранителните разстройства могат да имат сериозни последици за физическото здраве, включително недохранване, увреждане на органи и дори смърт. Те също така значително влияят върху психичното здраве, причинявайки депресия, тревожност и социална изолация. Често хората с хранителни разстройства не търсят лечение и изобщо не съобщават за симптомите. Лечението на хранителните разстройства обикновено включва комбинация от терапия, хранителни консултации и, в тежки случаи, медицинска намеса.

Паник атаки - симптоми, причини и превенция

           Какво е паник атака?

    Паническата атака е внезапен и силен страх, който предизвиква тежки физически реакции, когато няма реална опасност или видима причина. Тя обикновено продължава няколко минути, но може да се почувства като цяла вечност, защото Пристъпите на паника могат да бъдат много плашещи. Характеризира се с учестен пулс, задух, болка в гърдите, треперене, замаяност, изпотяване, горещи вълни или втрисане, чувство за или загуба на контрол, притеснение за предстояща гибел и усещане за откъсване от реалността. Паническите атаки могат да се появят неочаквано или да бъдат предизвикани от определени ситуации, като говорене пред публика или преживяване на травматично събитие. Те често са придружени от силно желание за бягство или избягване на отключващата ситуация.

Депресия

     Случвало ли ви се е да се събудите и изобщо да не ви се иска да е станало ден? Да знаете, че трябва да станете от леглото, а да имате усещането, че нямате сили да се изправите? Да искате да си помислите за нещо приятно, а над главата ви да се е надвесил черен облак от тъга, апатия и безнадежтост?

    Ако тези състояния са често срещани в живота ви или този на някой от близките ви, е добре да се запознаете с депресивното растройство.

БЪРНАУТ - Как да го забележите и да го предотвратите

Изображение Gerd Altmann от Pixabay

    Чувствате се физическо и емоционално изтощени, безполезни и празни?  Поставяте ли често под въпрос стойността на работата си? Заставяте ли се насила да започнете да работите и липсва ли ви енергия да работите добре? Изпитвате ли липса на удовлетворение от свършеното? Губите ли лесно търпение с клиенти, колеги, работодатели или членове на семейството? 

    Ако ви е трудно да започнете деня си вдъхновени и ентусиазирани да следвате мечтите и целите си, ако през дена забравяте за тях и се отказвате да ги следвате, ще е полезно да научите повече за състоянието Burnout.

Когато детето започне да се държи непоносимо

Дори и в най-любящите семейства възникват ситуации, в които децата се държат невъздържано и грубо към околните или към себе си. Някои деца послъгват, други си взимат чужди вещи, а трети нападат с физическа или вербална враждебност. Често родителите са озадачени от поведението им. „Не знам какво ѝ става“, „Той не е такова дете“ споделят майки, а други направо смятат, че децата им по принцип се държат изключително неправилно. Често са обидени и огорчени, че всичките им усилия да се справят със ситуацията отиват напразно, а взаимоотношенията им се превръщат във влакче на ужасите, вместо в щастлива и хармонична идилия.

Играта – най-добрият начин да помогнем на децата да се справят с проблемите си

Снимка Pezibear от Pixabay

Всяко дете обича да играе.
Различават се само формите на игра. Независимо дали ще редят кукли или кули, дали ще влизат във въображаеми битки или истински словесни сражения с вас, дали ще искат да играят на магазин, училище или семейство, или ще разиграват куп други реални или измислени сюжети, децата имат нужда от играта. Те влизат в света на фантазията, за да преразгледат събития, които по един или друг начин са ги докоснали. Поставяйки пред себе си въображаемите герои и приемайки техните роли, те открояват случките от реалността, които са ги зарадвали, разтревожили, натъжили, разгневили, за да ги видят от по-различна перспектива и за да намерят нови стратегии за справяне с тях. При това със завидно усърдие те разглеждат една и съща тема отново и отново, докато намерят задоволително разрешение.

Агресивно дете – как да постъпя?

 

Снимка на lisa runnels от Pixabay

Гневни крясъци, ритници, удари, обиди и заплахи, изпочупени вещи, тормоз над деца и животни – списъкът е дълъг, а ситуациите достатъчно зачестили, за да си затваряме очите. Околните търсят виновни, а родителите се борят ожесточено за своето право, изтръпнали от срам и безсилие.

Болка

– Ох, боли, боли, боли… – хленчеше тихичко Ани под носа си.
– Удари ли се? – попита я баба ѝ.
Ани поклати глава. Възрастната жена силно се тревожеше от тази разходка. Толкова много непредвидени опасности криеше гората.
– Ами какво?
– Нищо. – и направи усилие да повдигне ъгълчетата на устните си, за да успокои баба си.

СРАМ

Изображение: Ивилина Зафирова

Вината и срамът са главни средства за социализация според Йонтеф. Когато едно дете прави нещо, което е наистина неприемливо, като например нараняване на друго дете, заобикалящите учат детето, че това поведение е лошо. Когато детето прекрачи границите на уместност, провали или разочарова другите, чувството на реакция е срам. Срамът е влияние върху същността на човека. Той е част от процеса на промяна в нормалното развитие, когато съответства адекватно на ситуацията и не е преувеличен, прекалено суров или представлява глобално обвинение към човека.

Градивна ли е критиката?

 

Преди няколко дни дъщеря ми се прибра от училище развълнувана:

„Мамо, нали имаме едни кутии, в които да пишем добрите дела и лошите. Да знаеш, днес ги разглеждахме и тази за лошите постъпки беше пълна с листчета, а в другата нямаше нито едно!“

Натъжих се. Определено не вярвах, че децата не са способни на добрини, напротив, те са много мили и отзивчиви. Натъжих се, защото никой в класа им няма очи да ги забележи; защото това не е изолиран случай само в един клас, това е масова практика.