Как сойчето излезе от скривалището си

Рисунка Мариана Сърбова

        В един много тъмен лес, скътало гнездо в една много тъмна дупка в ствола на стар бор, живееше едно малко сойче. То не желаеше много много да поглежда света навън. Страхуваше се. Я някой бухал ще го нападне, я кълвач ще го накълве, я лисица ще го подгони. Не, навън определено не беше добро място за него. А дойдеше ли зимата  – онези безкрайни виелици, онзи сковаващ студ и липса на храна, тогава животът наистина ставаше безумно труден за младото сойче. Всеки ден беше изпитание за него. Изпитание, което то успешно преминаваше вече втора година.

Как да запазим здравия дух – своя и на децата си, в условията на социалната изолация или как да си осигурим свобода в ограниченията

Снимка на Esi Grünhagen от Pixabay

Ето ни в 7-мата седмица от социалната изолация поради Коронавирус 19. До тук най-вероятно и ние, и децата сме преминали през тъгата от загубата на срещи с приятели, близки, колеги и съученици, на игри на детски площадки, а също от загубата на бъдещи планове и доходи в една или друга степен. Сблъскали сме се и с напрежението от това всички да сме затворени да правим най-разнообразни дейности едновременно на едно място и с нуждата от предефиниране на границите помежду ни.

Как да използваме въображението си за емоционална и физическа самопомощ

    Eдин от начините да се погрижим за собственото си спокойствие и благополучие в напрегнатата среда, в която живеем, е посредством силата на въображението.
     Днес ще споделя с вас няколко визуализации, които предлага д-р Катрин Шейнбърг, трансперсонален психолог, лечител, визионер и учител с частна практика в Ню Йорк. През 1982г. тя основава Училище на образите, което има свои клонове в големи европейски и азиатски градове. В своя 40-годишен опит д-р Катрин Шейнбърг е научила хиляди студенти по целия свят и е създала революционни инструменти за изчистване на физически и емоционални разстройства. Езикът на образите, с който тя борави, е универсален за всеки бит и народност. Сънуването, визуализацията и откровението, смята тя, са динамични техники, които носят яснота, изцеление и обновяване.

Когато детето започне да се държи непоносимо

Дори и в най-любящите семейства възникват ситуации, в които децата се държат невъздържано и грубо към околните или към себе си. Някои деца послъгват, други си взимат чужди вещи, а трети нападат с физическа или вербална враждебност. Често родителите са озадачени от поведението им. „Не знам какво ѝ става“, „Той не е такова дете“ споделят майки, а други направо смятат, че децата им по принцип се държат изключително неправилно. Често са обидени и огорчени, че всичките им усилия да се справят със ситуацията отиват напразно, а взаимоотношенията им се превръщат във влакче на ужасите, вместо в щастлива и хармонична идилия.

Феята с пъстрите крилца

        В Старата гора живееше една малка фея с пъстри крилца. Денем баща ѝ Слънце обагряше крилцата ѝ с всички цветове на дъгата, а нощем майка ѝ Луната рисуваше по тях красиви картини. Това, че двамата ѝ родители рядко се срещаха, не ѝ пречеше – тя знаеше, че винаги може да разчита на тяхната любов и подкрепа.

        Сутрин феичката ставаше със зората и танцуваше на окъпаните с роса поляни, после нежно събуждаше славеите и запяваше с тях. Денем играеше с катеричките, прегръщаше се с мечетата, гонеше се с лисичетата. Нощем нежно ги завиваше с приказния си воал и ги целуваше за лека нощ. А когато някой се наранеше или се изгубеше, винаги знаеше, че може да разчита на нейната помощ. Достатъчно беше да я извика, и тя веднага се отзоваваше. Феята много обичаше горските обитатели и горските обитатели много обичаха феичката.

        Една златна есен в Старата гора се появи палав и грозноват гном. Никой не разбра откъде е дошъл и как се е прокраднал незабелязан, но ето, че сега стоеше точно пред феичката и ѝ правеше реверанси. Тя му се усмихна нежно и се върна към заниманията си. През следващите дни гномът продължи да се държи мило с нея, но за съжаление отношението му към животните беше доста невъзпитано. Случваше се феичката да го види как грубо блъска вълка или удря глигана. Даже веднъж рязко го спря като го видя да замеря совата с камъни.

Да следваш сърцето

Изображение на JL G от Pixabay

Едно мъничко буболече се усмихна  и тихо рече:

„Дали пък да не полетя?“

Простора то обичаше отдавна и в облаците бе летяло нявга. Веднъж ли, дваж ли – спомените избледняват трайно.

Тогава като слезе долу, изискани събратя с лъскави криле разправяха му принципите за летежа нависоко. Разискваха засилката, която трябва, наклона, силата на вятъра и  издръжливостта… А мъничкото бубобече попиваше от всичко чуто и изпробваше съветите на часа. Стараеше се много да спазва всички правила. И навярно сещате се вече – то облаците отблизко така и не видя, а само неусетно за дълго то забрави да слуша природната си интуиция.

Играта – най-добрият начин да помогнем на децата да се справят с проблемите си

Снимка Pezibear от Pixabay

Всяко дете обича да играе.
Различават се само формите на игра. Независимо дали ще редят кукли или кули, дали ще влизат във въображаеми битки или истински словесни сражения с вас, дали ще искат да играят на магазин, училище или семейство, или ще разиграват куп други реални или измислени сюжети, децата имат нужда от играта. Те влизат в света на фантазията, за да преразгледат събития, които по един или друг начин са ги докоснали. Поставяйки пред себе си въображаемите герои и приемайки техните роли, те открояват случките от реалността, които са ги зарадвали, разтревожили, натъжили, разгневили, за да ги видят от по-различна перспектива и за да намерят нови стратегии за справяне с тях. При това със завидно усърдие те разглеждат една и съща тема отново и отново, докато намерят задоволително разрешение.

Как да помогнем на децата да изградят увереност и самоуважение

Често като родители мислим, че знаем по-добре от децата какво е най-подходящо за тях и определяме какво да правят, как да изглеждат, какво да консумират, какво да кажат и т.н. В повечето случаи това наистина е така, защото имаме повече житейски опит и знания, но не винаги. В желанието си да дадем най-доброто на децата си забравяме, че възможността те да взимат самостоятелно решения им осигурява вътрешна сила, увереност и усещане за лична отговорност. Единствено те знаят какво ги вълнува, ентусиазира и радва и ако ги подтикваме да се развиват в друга посока, в крайна сметка много е вероятно да се чувстват нещастни и неудовлетворени. Освен това, когато решаваме вместо тях, те постепенно започват да се спират да правят дори най-незначителните избори от страх да не се окажат погрешни.

Агресивно дете – как да постъпя?

 

Снимка на lisa runnels от Pixabay

Гневни крясъци, ритници, удари, обиди и заплахи, изпочупени вещи, тормоз над деца и животни – списъкът е дълъг, а ситуациите достатъчно зачестили, за да си затваряме очите. Околните търсят виновни, а родителите се борят ожесточено за своето право, изтръпнали от срам и безсилие.

Децата ни искат да са самостоятелни

Снимка на thedanw от Pixabay

Със  сигурност на всеки родител се е случвало да повтаря по няколко пъти на ден на детето си да си измие зъбите, да се облича за градина или училище, да учи, да си оправя стаята,  да се изкъпе и т.н., а детето като че ли изобщо да не чува какво му се говори или напълно игнорира наставленията, а да поеме самó инициативата да прави всичко това изглежда като мисията невъзможна. В най-добрия случай ще се спре да каже: „Не, не искам да го правя“.  Неодобрението на поведението му от страна на възрастния не само не върши работа, а напротив влошава ситуацията – съпротивата става още по-задълбочена и неосъзната.

„Искам го!“: Как да не лишаваме децата си от техните желания и да удържаме своите граници

Снимка Виктория Бородинова, Pixabay

С реклами навсякъде около нас, с красиви форми и вкусни аромати вниманието на децата ни постоянно е привлечено към хиляди вещи и удоволствия, от които в повечето случаи изобщо нямат нужда. Естествено, веднъж ангажирани, те започват неистово да копнеят за въпросната играчка, лакомство или начин на забавление и прилагат в действие всички стратегии за постигане на целта, които познават. Изходът от създалата се ситуация може да се окаже кошмарен и за родителите, и за децата, а също и за финансовото им състояние.
Въпросът е: Как да подходим към детето, за да удовлетворим и неговите нужди и да останем в съгласие със себе си?

Въпроси и отговори

Какво представлява срещата с гещалт терапевт?

Гещалт терапията е терапия, фокусирана върху процеса тук и сега. Терапевтът осигурява безоценъчно подкрепящо пространство, в което клиентът да е свободен да изследва себе си и да експериментира. Всяка среща е уникална, а експериментите, които се зараждат се базират на конкретното преживяване на непосредствения контакт. Благодарение на взаимодействието между терапевт и клиент, клиентът се освобождава от блокажите и недовършените дела, които могат да намалят удоволствието, удовлетворението и растежа; получава по-голяма яснота за себе си, за усещанията, чувствата, мислите и действията си; и има възможност да експериментира с нови начини на възприятие и взаимодействие. Като резултат клиентът се чувства по-пълноценен и творчески жив, по-цялостен и се реализира по-пълноценно.

Игра

– Не! Tака ще стои тази клечка! – провикна се Лиза.

– Добре, щом искаш. – опита се да я успокои сестра ѝ.

– И после ще се наредят така, че тук ще се образува влакче. С влакчето ще пътуваме надалече, много надалече – там, където никога не сме били….

На Яна ѝ хрумна да спомене, че ще е нужно да поставят първо релси, но после избра да не спори с малкия диктатор. И все пак хич не ѝ харесваше да удовлетворява само желанията на сестра си. 

– Май много добре знаеш какво искаш да направим. – отбеляза леко язвително тя.

– Да, разбира се. Всичко ми е ясно. А утре ще ходим за риба. На голямото езеро на брега на океана. Може и русалки някъде да видим.

Чудо

Беше късна пролет. Слънцето прежуляше лицето на Мария през прозореца, а ароматът на люляк обгръщаше цялата стая. Две калдаринки припяваха нежно под стряхата. Обаче Мария не забелязваше нищо от това. Малкото ѝ личице се бе сбръчкало напред, очите ѝ прерязваха пространството като лазер. Мислите ѝ се въртяха в кръг около малкото ѝ телце и не ѝ даваха мира:

„Не може да постъпва така с мен! Само да ми заповядва какво да правя. А кога ще играем? Та тя никога не е играла с мен! Каква майка е изобщо?

Въпрос на отговорност

Стела беше добре възпитано младо момиче, което растеше много загрижено за всички около нея. Я някое вранче да падне от гнездото, Стела внимателно ще го вдигне и дори храна ще му донесе. Я някое дете от блока се наранеше, Стела първа се озоваваше при него да промие раната и да го превърже. Дори когато приятелчето ѝ Боби се сдърпаше с родителите си, Стела все намираше начин да го успокои и да го примири с тях.

Болка

– Ох, боли, боли, боли… – хленчеше тихичко Ани под носа си.
– Удари ли се? – попита я баба ѝ.
Ани поклати глава. Възрастната жена силно се тревожеше от тази разходка. Толкова много непредвидени опасности криеше гората.
– Ами какво?
– Нищо. – и направи усилие да повдигне ъгълчетата на устните си, за да успокои баба си.